Какво следва за правителството на Иран след смъртта на президента при катастрофа с хеликоптер?

Смъртта на президента на Иран е малко евентуално да докара до незабавни промени в системата на ръководство на страната или в нейните всеобхватни политики, които се вземат решение от висшия водач аятолах Али Хаменей.

Но Ебрахим Раиси, който почина при злополука с хеликоптер в неделя, беше считан за главен претендент за правоприемник на 85-годишния висш водач и гибелта му прави по-вероятно поста в последна сметка може да отиде при сина на господин Хаменей.

Наследственото завещание би породило евентуална рецесия на легитимността на Ислямската република, която беше основана като опция на монархията, само че която доста иранци към този момент виждат като подкупен и диктаторски режим.

Ето взор към това, което следва.

– Как работи държавното управление на Иран?
Иран организира постоянни избори за президент и парламент с всеобщо изборно право.

Но висшият водач има последната дума за всички съществени политики, служи като главнокомандващ на въоръжените сили и управлява могъщата Революционна армия.

Върховният водач също по този начин назначава половината от 12-членния Съвет на пазителите, нравствен орган, който ревизира претендентите за президент, парламент и Събранието на специалистите, определен орган от адвокати, отговарящ за избора на висш водач.

На доктрина духовниците следят републиката, с цел да подсигуряват, че тя съблюдава ислямския закон. На процедура висшият водач деликатно ръководи ръководещата система, с цел да балансира конкуриращи се ползи, да издигне личните си цели и да подсигурява, че никой не оспорва Ислямската република или ролята му на върха.

Г-н Раиси, хардлайнер, който беше забелязан като протеже на господин Хаменей, беше определен за президент през 2021 година, откакто Съветът на пазителите блокира всеки различен добре прочут претендент да се кандидатира против него и изборната интензивност беше най-ниската в историята на Ислямската република. Той наследи Хасан Рухани, релативно сдържан, който беше президент през последните осем години и победи господин Раиси през 2017 година

След гибелта на господин Раиси, в сходство с конституцията на Иран, вицепрезидентът Мохамад Мохбер, родственик незнаен, става краткотрайно изпълняващ длъжността президент, с мандат за избори в границите на 50 дни. Това гласоподаване евентуално ще бъде деликатно ръководено, с цел да се създаде президент, който поддържа статуквото.

Това значи, че Иран ще продължи да постанова известна степен на ислямско ръководство и да потиска инакомислието. Ще обогатява уран, ще поддържа въоръжени групировки в Близкия изток и ще гледа на Запада с надълбоко съмнение.

– Какво значи това за наследяването?

Президентите идват и си отиват, някои по-умерени от други, само че всеки работи под структурата на ръководещата система.

Ако настъпи някаква огромна смяна в Иран, тя евентуално ще идват след гибелта на господин Хаменей, когато нов висш водач ще бъде определен едвам за повторно след Ислямската гражданска война от 1979 година Г-н Хаменей наследи създателя на Ислямската република, аятолах Рухола Хомейни, през 1989 година

Следващият висш водач ще бъде определен от 88-местното заседание на специалистите, които се избират на всеки осем години от претенденти, тествани от съвета на пазителите. На последните избори през март на господин Рухани беше неразрешено да се кандидатира, до момента в който господин Раиси завоюва място.

Всяко разискване на наследяването или обвързваните с него измами се организират надалеч от очите на обществеността, което прави мъчно е да се знае кой може да се кандидатира. Но двамата души, считани от анализаторите за най-вероятни да наследят господин Хаменей, бяха господин Раиси и личният наследник на висшия водач, Моджтаба, 55, шиитски свещеник, който в никакъв случай не е заемал държавна работа.

– Какво ще стане, в случай че синът на висшия водач го наследява?

Лидерите на Ислямската република, връщайки се към революцията от 1979 година, разказват своята система като по-висша освен от демокрациите на упадъчния Запад, само че и от военните диктатури и монархии, които доминират в целия Близък изток.

Прехвърлянето на властта от висшия водач на неговия наследник може да провокира яд освен измежду иранците, които към този момент са сериозни към клерикалното ръководство, само че и измежду поддръжниците на системата, които може да я възприемат като не -Ислямски.

Западните наказания, свързани с нуклеарната стратегия, опустошиха стопанската система на Иран. А налагането на ислямското ръководство, което стана по-сурово при господин Раиси, в допълнение отчужди дамите и младежите.

Ислямската република се сблъска с няколко талази от национални митинги през последните години, последно след гибелта през 2022 година на Махса Амини, която беше задържана за това, че не е покривала косата си на обществено място. Повече от 500 души бяха убити и над 22 000 бяха арестувани при жестока принуда.

Смъртта на господин Raisi може да направи прехода към нов висш водач по-сложен и може да провокира повече вълнения.